Историята за J49A IOTA 2012,остров Крит и Фаласарна бийч.
Тя започна отдавна - още в моите студентски години, когато в нашия радиоклуб LZ1KBB един приятел доведе Йоргос (SV9DJO). С времето станахме добри приятели. Студентските години минаха бързо. Днес Йоргос живее в Ираклион. Той отдавна ме кани да го посетя,а аз по една или друга причина все отлагах. Един ден той ме хвана натясно, казвайки: “каня те на сватба”. Ами сега! Отказ на такава покана не може да има! Отидох със семейството си и прекарах десет незабравими дни. Още тогава Йоргос ме покани да дойда да работя с отбора им в IOTA контеста 2012. След десетте прекарани на Крит дни не мислих дълго и приех поканата. И така, с многократни разговори през скайп, аз отдалеч започнах планирането на това пътуване и контеста. Пътуването до Крит не е директно. По вода и дума не може да става, губят се два дни в едната посока. Със самолет от Варна е три полета (през София и Атина), всеки за около час. Билетите купих отдалеч. Всичко бе планирано точно. И така неусетно дойде денят. Пристигнах по обед в Ираклио, както тук го наричат Ираклион. Първото нещо, което видях на излизане, бяха усмихнатите лица на DJO и COL(Димитрис), който говори много добър руски, благодарение на своята съпруга от Украйна. Бе четвъртък и аз очаквах, че веднага ще тръгнем на път за позицията…,но не. Първото нещо при такава среща на стари приятели е кафедакито(кафенцето). После отидохме в радиоклуба SZ9EPK, седалище на RASC (Radio Amateur Society OF Crete). Там натоварихме предварително приготвения багаж в един микробус и се отдадохме на вечерна разходка из Ираклион. Атмосферата на този град е невероятна. Южният аромат, звуците и духът на критянския народ трудно могат да бъдат описанни с думи. В центъра на града има венециански фонтан още от времето преди турското нашестивие, когато венецианците са управлявали този остров. Ираклион е космополитен европейски град и нито нотка от усещане за провинциализъм не може да се усети. Критяните са горд и свободолюбив народ, с доста по-различен манталитет от гърците на континента и заради това се "радват" на специално отношение в Гърция. Животът в Ираклион започва вечер и не стихва цяла нощ. Денем горещината е сериозна и няма много местни по улиците. Офисите работят с много странно за нас работно време- от 10 до 11 ч. и след това от 18 та докато му е кеф на гръка- 24-01-02.... Всичко това е продиктувано от жегата и от това, че там денят и нощта са си разменили местата през лятото. На следващия ден (петък) станахме около седем и поехме по пътя на запад от столицата. Странно, но нямаше голям трафик. Оказа се, че туристите не са глупави и предпочитат май и септември за почивка. След около час път преминахме покрай втория по големина град Ретимно. Той е със запазена венецианска крепост и стар квартал около пристанището и е голяма атракция. Няколко километра след Ретимно има уникален плаж.
Спряхме за фрапедаки - в Гърция на изключителна почит са студените напитки с кафе. Разнообразието е голямо и си заслужава да се опита. Там в кафенето ни чакаше Йоргос мегало (големия), SV9GPV.
Той е от Ретимно и също е член на отбора. След 10 минути пристигна и втората група: Манос (SV9BMJ), Янис (SV9QCE), Йоргос (SV9MBL) и Манос (SV9JI).
SV9BMJ
Ако на площад в Крит извикаш силно “Йоргоооо!!!!”, поне половината мъже ще се обърнат. И така вече в почти пълен състав ние поехме на запад. Имахме УКВ връзка . Следващият голям град, покрай който минахме, е Хания. Вижда се американска база, порт с круизни кораби и красива древна венецианска крепост.
В този край на острова има доста горски масиви и пътят е изключително живописен. Из тези гори от средиземноморски бор, палми и жасмин ароматът, който се носи, е неповторим и е емблема на средиземноморската екзотика.
Пристигнахме в крайната дестинация - плажът Фаласерна.
Той може би е един от най-красивите плажове в цяла Гърция. Там, на склона над плажа се намира самотен като в нищото хотел “Панорама”, чийто собственник е наш човек, но неактивен. Младо момче, много вежливо и усмихнато. Хотелът е приятен и чист, а персоналът е усмихнат. Стаите са климатизирани, във всяка има готварка печка и хладилник. В банята всичко блести ,но трябва дълго да въртиш крановете на душа, за да разбереш кой е за топла и кой за студена вода.
От 0 градуса до 180 градуса има стена от планинска верига висока поне 400-500 метра,
Затова пък take-off от 180 до 360 е страхотен. Хотелът е малък, семеен, на два етажа с не повече от 10-15 стаи. Има ресторант, басейн и бар. Барът до бассейна, който не работеше, стана нашият шак за контеста. Жегата бе страхотна ,но въпреки това започнахме да се разтягаме. Първата антена бе двуелементов ултрабим от 20 до 10 метра. Сглобихме я за 15 минути и за още 10 я видигнахме.
Втората антена бе един вертикал за 40м и на една от обтяжките му закачихме един инвертед L за 80м. Тези две антени се захранваха през едно устройство, което бе най-близо да автоматичен тунер..., но не точно. Освен за настройка, то служеше и като антенен комутатор и се захранваше с един фидер. Докато траеха тези процедури температурата навън бе не по-малко от 37-38 градуса. Потта течеше все едно си под душа. Басейнът бе една добра възможност за разхлаждане.В петък вечер малко поработихме. Моите опасения, че на изток няма да има трафик, не се оправдаха. Викаха добре и направих много връзки с Япония. Вечерята бе в ресторанта на хотела. Оказа се, че готвач е симпатичната баба на собственника, която готвеше изключително вкусно. Поднесоха ни традиционни гръцки ястия: мусака, която освен външния си вид няма нищо общо с нашенската, малки сърмички, завити в цветове от тиква и традиционното гръцко суфляки, което при нас е познато като шиш и то с различен вкус. Изобщо… гастрономията като понятие е измислена от гърците. Този, който се запознае с тяхната храна, моментално ще спре да говори за нашата. Моят съвет е: ако се окажете на една маса с грък, оставете го той да поръчва.
Успях да заснема прочутия залез в средиземноморието.
Събота сутринта вдигнахме още един двуелементен ултрабим и още един вертикал за 40м и друг за 80м, като захранването бе пак с подобен тунер и един фидер. По обед отново имаше гастрономически обяд. Надявах се да ми остане време да поспя преди старта на контеста, но така и не остана. Само се изкъпах и полежах 30 минути.
Както се вижда от снимките без националния флаг няма как да се разминем, а аз се оказах неподготвен...
Контестът започна. Тактиката ни бе максимално да се работи на SSB /телефония/, тъй като там връзките вървят по-бързо, а и участниците са повече. Аз събирах мултове на телеграф /CW/. След три часа минахме на CQ на CW и тук вече онемях. Такава навалица не ме е викала никога... И това не в хубавия смисъл на думата, а в лошия. Толкова недисцилиниран Pile-up никога не съм имал. Винаги, независимо в кой момент на дадено QSO си, на честотата имаше поне още един ,който нещо предава и се обяснява . Много често отговаряха по двама и по трима , независимо че работех с пълни инициали. Подозирам ,че много хора няма да се намерят в нашия лог ,но това не е мой проблем. Контестът се завъртя, търсене-викане и така в крайна сметка направихме 3300 връзки и 514 множитела... Резултатът не е лош .
Band--Mode----QSOs----Pts--IOTА
3,5---CW------54-----690----44 3,5---LSB-----59-----495----16 7----CW-----223----1497----55 7----LSB----292----2292----53 14----CW-----514----2850----68 14----USB----831----5765----89 21----CW-----553----3099----67 21----USB----399----3235----62 28----CW-----176----1020----32 28----USB----194----1316----26 Total--Both--3295---22259---512Score: 11 396 608
Оператори:SV9GPV,SV9OFS,SV9COL,SV9DJO,SV9JI, SV9QCE,SV9MBL,SV9CJO,SV9BMJ,LZ3FN
В крайна сметка след пресяване на лога изплуваха още доста точки и множители. След финала на контеста момчетата бяха на седмото небе от щастие от добрия резултат и вероятното място в призовата тройка. Настъпи мигът на масовото къпане в басейна и след това обяд. Останалата част от следобеда изкарах в спане. Привечер се изкъпаме в кристалната вода на плажа с уникалния розов отенък на пясъка, който успях трудно да заснема на снимка. Вечерята мина във весели приказки, коментари и после пак почивка до сутрината.
Тази диня в Гърция се нарича «карпузи», изглежда като нашата Ломска диня, но е по-голяма и е изключително сладка.
Понеделник сутринта прибрахме антените, отново се изкъпахме на великия плаж Фаласарна и поехме обратно към Ираклион. Спряхме в Ретимно да обядваме в едно ресторантче на пристанището.
Там бяхме гости на Йоргос мегало (SV9GPV). Опитахме местните специaлитети. Безумно вкусно и за моя голяма изненада, от петте ястия на масата аз не бях виждал нито едно.
В Гърция и в часност на Крит, ходенето на таверна и храненето е ритуал. Това е традиция, която е издигната в култ. Таверните са от добри та по-добри, чистота, отлично обслужване и най-вече усмихнати хора, които определено знаят как да изкарат пари от теб и ти да им ги дадеш с удоволствие.
Там няма да видите пластмасови столове и маси. Столовете навсякъде са с плетени от тръстика седала, дизайнът е издържан в средиземноморски стил. Романтичната атмосфера витае навсекъде.
На следващия ден, вторник дойде време за обратния път. Йоргос DJO ме изпрати на летището по обед. До вечерта бяхме във Варна. Така свърши още едно изключително пътуване с много приятни преживявания, адреналин и най-вече много добри приятели. Съжалявам, че съм неопитен в писането и не мога да предам усещанията и атмосферата за да го почуствате и вие така, както аз го усещах, но това с думи не може да се опише. То трябва да се види и почувства със сърцето.
До следващия път някъде
73ХРИСТО LZ3FN
